krushkite.com

Днес ходих до лабораторията - отказаха да ми нанесат референтни стойности за деца . Педито трябвало да ми каже дали влиза в границите, а тя пък ми беше казала да й се обадя само ако нещо в резултатите ме притесняват. Е аз как да знам като стойностите са за възрастни и излизаме от посочените рамки, но пък според интернет и горния сайт за деца само една стойност ни е извън рамките. Не съм баба Ванга. Звъннах й още от лабораторията - каза ми, че преглежда в момента и да съм отидела утре без бебето. Ми аз сама си го гледам - на кого да го оставя? Не мога да си позволя детегледачка. Това много ми прилича на параграф 22. Знам че това са си мои проблеми и не съм първата майка на която се случва, но се чудя как все още съществува тази практика и безумие противно на всяка логика.

Поли, направо е безумно това отношение на педиатърката. Ама ти защо не си намериш частен педиатър, при когото да ходиш когато ти се налага по такива поводи? То е ясно, че на казионните не им пука!
Аз на твое място бих сравнила стойностите на Марти с референтните, които ти самата намери и публикува. Щом само един показател не е в границите, обсъди го с твоята педиатърка.
И хич да не ти пука - вземай Марти с тебе. Коя е тя, че да ти казва дали да ходиш с детето си или без него? И в края на краищата самото дете е нейн пациент и заради това тя получава пари от здравната каса, така че ще ходиш колкото си искаш пъти при нея, с него, без него - както на теб ти е удобно!

Ай, че се ядосах, значи...!

Поли, е много се вбесих Как може такова нещо ....
Аз тука в това отношение съм много добре . Педиатърката идват у дома с цялата апаратура, в уговорен ден и час . Няма висене пред кабинети и губене на време. Само веднъж сме били с Никол в болницата, да видим личната докторка, и пак с точен час и не чакаш повече от 5 мин.

Нещо напоследък доста съм се размислила, ама то е защото все стигам до някакви изводи сама и се чудя защо е нямало кой да ми каже тези неща. Затова пък аз обаче ще ги споделя с вас тези мои мисли.

Мартинчето е вече на почти 6 месеца. Ами няма какво да се лъжем - според мен никак не са лесни тези първи 6 месеца. Бебето минава през такива грандиозни трансформации, че няма ден с ден, които да си приличат. Съответно няма режим, няма регламент. Намирате се на една въртележка и само се молите чичкото долу да не я пуска много силно и скоро да я спре...
Особено на мен 4-ти и 5-ти месец ми бяха доста трудни заради кърменето. Бебето, а с него и нуждите му нарастват, съответно и кърмата трябва да е в необходимите количества. Е, аз вече в този период имах и МЦ, така че периодите с намаляването на кърмата покрай идването на МЦ ги изживях няколко пъти... Толкова пъти в притеснение, че не му стига, вадех по 1 контейнерче замразена кърма от фризера, която на следващия ден изхвърлях, защото нямаше нужда от нея...

Но това, което искам да ви кажа, е че захранването ми донесе истинско облекчение. И не само на мен, а и на Кашалота, след като вече спи непробудно по 12 ч нощем... И честно да ви кажа все пак си задавам според някои еретичния въпрос "А не е ли тогава по-добре за някои деца захранването да се прави около 4-тия месец?" Лично мен, моето бебе ме направи луда от третия до средата на петия с това кърмене на 1,5-2 часа, наистина много се изморих. Толкова, че сега правенето на пюрета и даването им с лъжица за доста повече време, отколко трае кърменето, ми се вижда песен...

Та всъщност това, което исках да напиша тук, понастоящем за Лорчето, а после за Мелчето, Николчето, Елорчето и всички останали Крушки, които ще ги последват, е: търпение му е майката първите 6 месеца!

Благодаря ти Марги. Честно да ти кажа, изобщо не съм си и помислила, че ще ми е леко. Но какво точно ще е, ще се разбере като се роди бебко и като ме метне на черешата. Тогава със сигурност и аз ще съм изтощена. Но здраве да е ,децата ни дано го оценят един ден.

nikol7972 wrote:Но здраве да е ,децата ни дано го оценят един ден.

АХахахахааааа, това пък въобще не го чакай!

Марги ти съвсем ме разби вече.

Margaritka wrote:

nikol7972 wrote:Но здраве да е ,децата ни дано го оценят един ден.

АХахахахааааа, това пък въобще не го чакай!

Аз се надявам Никол като стане майка един ден да го оцени. Виж за Лоти , Марго не чакай , но затова пък Рози

Хм... Тъй ли бе Мили? Ми ние мъжките майки кво ша праим начи?

Аз не очаквам оценки, не очаквам благодарности за това. Отгледала съм ги, за да оставя частица от себе си и след мен. Дали ще ми благодарят, дали ще го оценяват - няма значение, на мен сега ми е хубаво. Не можем да се нарадваме на Краско, всяка минута с него е истинско щастие. Това ми стига. А за трудностите по отглеждането? Ами то няма лесно нищо в тоя живот! Но пък тия трудности са най- сладките. Както ми беше написано на една картичка след раждането- "най-сладката умора"

Какви благодарности, бе, хора, какви 5 лв???
Важното е да направим от децата си хора, да живеем хубаво с тях и докато можем да им се радваме. Общуването м/у децата и родителите трябва да носи само радост, а не някакви задължения. Казвам го знаете от каква позиция...