Квази, само да ти кажа, че имаш дар слово

Загуби ми се идеята по едно време, но като препрочетох си дойде на мястото
Мери, мъдри слова на Македонския
Аз пък се изкуших да ви пусна това:
Всеки път когато твориш, ти усещаш вкуса на живота, и това зависи от твоята интензивност, от твоята цялостност. Животът не е философски проблем, той е религиозна мистерия. При него всичко може да бъде врата - дори чистенето на пода. Ако можеш, да го правиш творчески, любящо, тотално, ще вкусиш от живота.
Стани отново дете - Стани отново дете и ще бъдеш творчески човек. Всички деца са съзидателни. Творчеството има нужда от свобода -свобода от ума, свобода от знанието, свобода от предразсъдъците. Творческият човек е този, който може да опита от новото. Творческият човек не е робот. Роботите никога не са творчески, те се повтарят. Така че стани отново дете. И ще се изненадаш от това, че всички деца са творчески -всички, където и да са родени, проявяват творчество. Но ние не допускаме тяхното творчество, ние смазваме и убиваме творчество им, ние ги стъпкваме. Започваме да ги учим на правилния начин да се вършат нещата. Помнете, творческият човек винаги опитва по погрешните начини. Ако винаги следваш правилния начин да правиш нещата, никога няма да твориш - защото правилен начин означава начинът, открит от другите. И правилният начин означава, разбира се, че ще можеш да правиш нещо, да станеш производител, фабрикант, техничар, но няма да си творец. Творецът трябва да може да изглежда глупаво. Творецът трябва да рискува своята така наречена респектабилност.
Само тези, които са готови все отново и отново да поставят на карта своя престиж, своята гордост, своята порядъчност и да навлизат в нещо, за което никой не смята, че си струва да се навлиза... Творците винаги биват смятани за луди хора. Светът ги признава, но много късно. Той все си мисли, че нещо с тях не е наред. Творците са ексцентрични хора. И не забравяйте: всяко дете се ражда с всички възможности да стане творец. Всички деца без никакво изключение се опитват да бъдат творци, но ние не им позволяваме. Веднага започваме да ги учим на правилния начин да се вършат нещата - и веднъж щом са научили начина, те се превръщат в роботи. Тогава продължават да вършат правилното нещо все отново и отново и отново, и колкото повече го вършат, толкова по-ефикасни стават. И колкото по-ефикасни стават, толкова повече ги уважават.
Творецът не може никъде да се установи. Творецът е скитник, той носи палатката си на своите рамене. Да, той може да остане за през нощта, но на сутринта отново си е тръгнал - ето защо го наричам скитник. Той никога не става глава на семейство. Той не може да се установи, установяването за него означава смърт. Той е винаги готов да рискува. Рискът е неговата любов. Ние успяваме някъде между седмата и четиринадесетата година и детето е убито, детето е унищожено. След това детето вече не е диво - то се превръща в гражданин. Тогава започва да изучава пътищата на дисциплината, на езика, на логиката, на прозата. Започва да се състезава в училище, става егоист, започва да учи всички тези невротични неща, които преобладават в обществото. Започва да се интересува повече от власт, от пари, започва да мисли как да се образова повече, за да има повече власт. Как да има повече пари, как да има по-голяма къща и всичко това... човекът се измества. Естествено, трябва да рискуваш. Ако искаш да си творчески човек, трябва да рискуваш всичко. Но си струва. Малко творчество е по-ценно, отколкото целия този свят и неговото царство.
Май няма нужда да споменвам, че е Ошо зад тези слова