Светът е оцелял, защото се е смял!

[elora]

[gala03]

Мъж лови риба на брега на реката. Показва се един крокодил и пита:
- Кълве ли?
-Не, изобщо.-отговаря мъжът.
-'Що не влезеш да се изкъпеш тогава?

[elora]

[Pippi_M]

Родна реч,омайна сладка...

17112011558-400.jpg (9.06 KiB) Viewed 3673 times

17112011560-400.jpg (5.97 KiB) Viewed 3673 times

[Quasimodo]

Последното ме подсети за лаф, който чух от Буги Барабата:
"Дядо Коледа, нищо друго не искам от теб, само списъка ти с лоши момичета"

[Quasimodo]

Ето ви и прогнозата за времето, за утре 14.12.

[Margaritka]

Може и да не му е мястото тук, но днес русенската общественост се сбогува с бащата на Камен Донев;

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/ ... den_kirov/

[elora]

В корема живеели две бебета близначета - едното вярващо, другото - невярващо.

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота. Затова сега се развиваме.

Невярващото бебе:Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това? Та, на нас всичко ни е тук!

Вярващото бебе:: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Невярващото бебе: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот е пъпната връв.

Вярващото бебе: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Невярващото бебе: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

Вярващото бебе: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Невярващото бебе: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

Вярващото бебе: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Невярващото бебе: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

Вярващото бебе: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

[Quasimodo]

Никога не съм го споделял, а и не е ставало въпрос, но аз съм убеден в съществуването след смъртта. Естествено нямам никакъв логичен довод, нито мога да споря и да представя разумно доказателство, но често съм мислил по този въпрос. Мислите в повечето случаи пречат на Вярата, но в този не е така. Просто вярвам. Ей така "чисто по детски" и дори не бих бил разочарован, ако греша. Съществуват хиляди малки, почти незабележими неща в ежедневието ни, които ми напомнят за тази Вяра и я държат силна. Понякога е милувка, която усещам върху моя Свят, понякога е почти невидима светлина, която прозира през облаците му, друг път е необяснима, но силна способност да погледна на него през неща, през които знаем, че не се вижда - огромно живо дърво, дълбоко планинско езеро, силна болка на човек...
Не знам доколко ще разберете. Във всеки случай това не е романтична Вяра. Тя е груба и първична, и до известна степен определя това, което съм.

[elora]

Представата ми за отвъдния свят предполагам е като снимка на белия настоящ такъв. Ето сега си гледам една снимка от лятото в планината. Много ми беше харесало небето, синьо, ясно, гората, цялата огряна от лъчи, отблясващи в листата на вълни, все едно си в някакво зелено море, аз си бях легнала на една полянка, обградена с дървета, и нагоре, като в рамка от короните им , се виждаше късче небе. Снимах, и сега гледам снимката, бледо копие на реално усещане.
Но пък виждам друго, от листата, се образува нещо като две сърца от късчета небе. Следователно, макар и непознато място, гледайки го отдалеч имаме някаква преспектива, която ако сме на място се губи... Вероятно това съвпада и с ирационалните ни вътрешни усещания, примерно когато съм много тъжна, все едно непозната мила ръка изтрива цялата болка като с един замах.